Река на надеждата

Това е една ...не знам как да го нарека свръхестествена история за едно момиче преживяло трагедия.Сега се връща в родния си град който обаче крие голяма тайна.Резюме няма да пускам а направо първа глава. Съжалявам ако има грешки...Приемам и критиката



1 глава

Лунната светлина огряваше нощното небе,озарявайки водата в езерото.Тиха и спокойна в нея се носеха падналите есенни листа.В нея плуваха рибките и останалите водни обитатели необеспокоявани от никого.По брега се движеше раче.Небето обсипано от звезди беше ясно тази нощ.Дърветата бавно се олюляваха от тих ветрец.За кратък миг тази спокойна картина бе пронизана от ужасяващ писък.Водата стана неспокойна.На лунната светлина един силует падна във водата и наруши спокойствието на обитателите й.
-Оставете я-чу се мъжки глас-Ако не се е удавила още,езерото ще се погрижи за нея.
Водата бе поела в ледената си прегръдка стройното тяло на момичето.Дългата й черна като катран косабе покрила мокрото й лице,което на лунна светлина приличаше на привидение.Тялото й се носеше над водата , а животните обикаляха около нея......

Алекс продължаваше да се върти в леглото.Този сън не спираше да я преследва през последните 3 години всяка нощ.
Тя още усещаше водата по тялото си...Онази нощ бе извадила късмет.
Александра Мартинез беше отличничката на випуска си.Майка й бе историк и Алекс обичаше науката,но повече се интересуваше от свръхестественото.
Пътуваше с майка си навсякъде.Мечтаеше да стане Археолог.Сега обаче нея я нямаше.След онази злополучна нощ нещата се бяха променили.На езерото Маракайбо във Венесуела Алекс не само едва не се удави и загуби част от себе си, но загуби и майка си.След като се върна у дома баща й, който и без това нехаеше за нея , неработеше , а само харчеше парите им за алкохол едва не ги разори напълно.След смърта на майка си Александра с помоща на баба си замина далеч.
Пристигна при леля си в този малък град.Беше хубав и Алекс се радваше,но незнаеше какво я чака тук.
Майка й беше родена тук , но Алекс така и не беше идвала.Родители те й упорито я държеха далеч от това място.Знаеше , че леля й живее тук и когато искаше да я види се налагаше жената да ходи при нея.Алекс я обичаше много и се радваше че ще живее с нея.
-Учила сте история и археология?-попита директорката
-Да г-жо Директор-отвърна алекс оглеждайки кабинета
-На колко години сте г-це Мартинез?
-19 проблем ли е-въпроса я учуди..вярно е че на 19 нетрябваше да е 2 курс но за Алекс не бе проблем.
-Наистина съм впечетлена..Характеристиката ви е наистина впечетляваща.За нас ще е чест да учите тук-директорката стисна ръката на Алекс и я поведе из университета.
След обиколката Алекс си тръгна,щеше да учи тук.Града беше малък намиращ се на южния бряг на Калифорния.Близо до океана.Тя обичаше малките градчета вблизост до вода.Къщата на леля й беше по неин вкус.Верандата беше точно на брега.На нея имаше хамак и малка масичка за кафе.Първия етаж беше просторна кухня със всекидневна.Дълъг барплод разделяше помещението.Огромен хладилник,вградени уреди бяха отвътрешната страна на бокса.Всекидневната беше в светли цветове.Дълъг диван с големи възглавници срещу които стоеше огромен плазмен телевизор.
На втория етаж бяха спалните помещения и баните.Три спални и две бани отново в светли тонове.Единствено спалнята на Алекс беше в черно.Леглото беше огромно,можеше да побере поне 4 души.Постелена в черно,от страните се спускаше сребрист балдахин.В стаята имаше още бюро с компютър на който Алекс щеше да учи.
Днес тя се прибра и подреди багажа си.От утре щеше да учи тук.Въпреки че обичаше да пътува Алекс реши че е време да се установи някъде.Но градът щеше да и подвесе изненада!!!!

2 глава

Тази нощ Алекс неможа да заспи.Въртя се в леглото около час и стана.Слезе в кухнята и си наля вода.Излезе на верандата и седна на хамака.Взираше се в океана и вълните които миеха брега.Тя стана и тръгна към него.Дългия й копринен халат се влачеше по брега.Изведнъж Алекс се стресна.Зад гърба си чу шум.
-Извинявай-гласът му бе тъй спокоен и нежен
-Не исках да те уплаша.Незнаех,че има някой.
Александра се обърна и го видя зад гърба си.Небеше на повече от 20 години.Висок,строен младеж със катранено черна коса ,късо подстригана.Очите му кафеви като стъблото на дърветата.С широките рамене и мусколесто тяло,той изглежзаше като манекен излязъл от корица на модно списание.
Алекс стоеше и неможеше да обели и дума.
-Добре ли си? - приближи се към нея
За миг Алекс затвори очи, отстъпи крачка назад сякъш се страхуваше.
-Да, добре съм – каза тя с треперещ глас – Просто ме стресна.И аз незнаех,че има някой тук на плажа...
-Неможех да спя и реших да се разходя-усмихна се младежа-Ами ти?Какво правиш тук сама и така леко облечена?- той и подаде якето си виждайки как трепери под тънкия халат.
-Благодаря, но съм добре,а и живея наблизо- отвърна тя и отново се отдалечи от момчето- аз също неможах да заспя.Но сега ще си вървя, извини ме .
Тя тръгна към къщата си заобикаляки го сякъш е болен.Когато обаче се извърна за да го погледне отново , него го нямаше.Беше се изпарил така както се бе появил.
Александра влетя в стаята си мислейки дали той не бе привидение , плод на въображението й. Но защо когато заговори , тя се изпълни с напрежение, сякъш той искаше да я нарани. Защо инстинктивно тялото й се стегна и поиска да избяга . С тези мисли Александра заспа.

Освободи ме!!Пусни ме моля те Алекс....Алекс тичаше из коридора на някъква сграда....Когато помисли,че е избягала усети зад себе си някой...Обърна се .........

Алекс подскочи...Съня беше друг.Съня й се бе променил.

„В този град има нещо странно”
Мислеше си Алекс докато вървеше към университета.По улиците виждаше много хора, но никой от тях не изглеждаше на повече от 30 години.
-Добро утро колеги-поздрави директорката-Нека ви представя новата ви колежка , г-ца Мартинез- въведе тя Алекс в залата
-Здравейте , Александра Мартинез – поздрави тя останалите
Всички я приеха много топло и Алекс се радваше много.Макар да не обичаше големите тълпи тя искаше да учи.....

-Хайде довечера да се позабавляваме – прикани я Валерия, може би най-близката й колежка тук.
От месец вече Алекс живееше в града и тя беше единствената с която разговаряше , на която довери тайната за миналото си....е почти всичко..
-Благодаря, но знаеш че не обичам заведенията Вале
-Имаш нужда.Тук си от месец , а друго освен да учиш и да ходиш на плажа не правиш- скастри я приятелката й
-Искам да довърша проучването – категорично отсече Алекс
-Скъпа имаш параноя – засмя се Валерия
-Може би, но тук има нещо гнило и ще разбера – Алекс излезе от кабинета и тръгна към библиотеката
-Внимавай !
Алекс позна този глас...макар да не го бе чувала от онази нощ......

3 глава

-Извинете не ..... – тя замлъкна.
На дневна светлина той изглеждаше още по-добре
-Можеш да убиеш някого – каза шеговито той – Онази вечер не се представих , Кристофър – подаде й ръка
-Александра – пое ръката му тя и изведнъж я дръпна сякъш се упари-Какво те води в университета?
-Любопитство , жажда за знание – продължи да се усмихва Кристофър - В кой курс си?
Алекс се засмя , за първи път от години.Но нещо в него я караше да изтръпва , да бъде предпазлива , но и да се усмихва.
-Втори – отвърна тя и погледна часовника си – извини ме трябва да вървя.
„Много скоро ще се видим” помисли си Кристофър и влезе в стаята
-Мислиш ли че подозира нещо?
-Незнам , нищо ли не ти е казала?
-Намислила е нещо.Прави проучване и се опасявам да не е открила нещо.....
„Ривърхоуп” – Река на надеждата – история на града!!!

Първата книга която разтвори Алекс щом влезе в библиотеката. Името на града й се стори много странно още щом баба й и съобщи къде я праща. В началото Алекс неискаше да идва , но нямаше избор. Баба й беше стара , а леля й бе единствената й роднина. Алекс знаеше миналото на майка си..Много пъти бе искала да дойде , но така и не й позволиха...Беше чувала какво ли не за града , но до онази нощ не би повярвала на нещо подобно.
Тогава разтвори книгата. В нея се говореше за странни същества , за символи и легенди.
Някои от тях Алекс познаваше , като черната роза която носеше на рамото си.Това беше символа на семейството й .
-Нее – изкрещя Алекс – Не е възможно...
-Г-це моля пазете тишина – скастри я библиотекарката
-Извинете ме.Мога ли да я взема? – попита момичето
-Разбира се!
Александра бърза се отправи към къщата...Но нестигна до нея . Отправи се към покрайнините на града . Искаше да остане сама и да не мисли за прочетеното .
-Какво? – опули се момичето , когато пред нея се откри уникална гледка . Красив водопад насред дърветата . Гледката остави Алекс безмълвна..
-Прекрасно е нали? – Александра подсочи...
-Трябва да изкорениш този навик – опули се тя
-Кой? – попита Кристофър
-Да се появяваш изневиделица и да ме плашиш – каза съркастично Алекс .
Сърцето й прескачаше от уплаха и от изненада. Как успяваше да се появи най-неочаквано мислеше си тя .
-Пак извинявай , но е сред любимите ми места – усмихна се той и се приближи до нея – Да ти го покажа?
В началото Алекс незнаеше дали да приеме или да си тръгне...Да се разхожда сама из пущинака с един непознат не й се струваше особено добра идея.Но тя беше дошла първа..Но все пак реши да приеме ...
-Защо не – тя погледна водопада
-Значи си наполовина тукъшна?
-Нещо такова . Извини ме но не ми се говори затова – Алекс извърна поглед към него ...
-Извинявай , няма да питам . Хересва ли ти града?
- Рано е да се каже – тя се чудеше защо той питаше толкова много , едва я познаваше , а тя за него незнаеше нищо – Ами ти?
-Какво аз? – хвърли камъче във водата Кристофър
-Каква е историята ти? – попита Алекс . Защо и се струваше познат
-Нищо интересно – отвърна той
-Така ли? – усмихна се тя
-Ми да роден съм тук , уча тук ... общо взето винаги съм тук – засмя се той
-Какво учиш?
-История ... като теб – погледът му стана странен , сякъш знаеше всичко за нея – Ела с мен
-Къде? – неискаше да ходи никъде с него макар д асе чувстваше добре в неговата компания
-Да се разходим .. хайде ще е забавно – хвана ръката й – Няма да те изям.
-Не , трябва да вървя...леля ме чака – нещо караше Алекс да страни от него, но и неискаше да тръгва...
През целия път до вкъщи Александра имаше чувството , че някой я наблюдава.
Забърза крачка и се озова на плажа.Близо до водата тя се чувстваше защитена.
Когато стигна до къщата Алекс влетя с въпроса :
-Истина ли е? – леля й погледна с изненада
-Кое да е истина Алекс? – жената беше сестра на майката на Алекс. Не беше на повече от 28 години.Висока с тъмна коса и сини очи.Никога не бе напускала града , освен за да посети племенницата си.
-Затова си е тръгнала нали , затова мама си е тръгнала не е искала да се изпълни?
-Неразбирам мила? За какво говориш?
-Знаеш много добре – Алекс хвърли книгата към леля си
-Затова ме държеше далеч от това място , затова неискаше да ходя с нея на Маракайбо?
-Как разбра? – попита леля й
Александра оголи рамото си и показа на леля си татуировката.После сви юмрук и в стаята се разнесе странен звук...

Много е хубаво!!

4 глава

-Спри! Разбрах ... Но как разбра за книгата и символа?
-Аз съм като нея . – така беше . Алекс приличаше на майка си не само външно , но и бе наследила нюха й за приключениа , за открития . – откакто съм тук , нещо ме кара да смятам , че града крие нещо.
-Не мила.Ти си единственото изключение....
„Изключение” – тази дума Алекс неразбра
-Какво?.Лельо какви ги говориш?
-Че това което пише в книгата е лъжа.Ти си единствената различна тук.
Алекс вдигна вежди . Почти....само почти повярва на леля си.
- И очакваш да повярвам?
- -Да. В града съм откакто съм родена , бих ли те излъгала?
Алескандра гледаше леля си и се чудеше дали да й повярва или да продължи да проучва.
Без да казва нищо Алекс се качи в стаята си.Излезе на терасата и погледна океана . Дали наистина беше единствената различна тук?
На лунната светлина се мерна сянка.Алекс потърка очи...Не , въобразява си.И пак ... тя усети нечий поглед .
-Ще слезеш ли? – Кристофър стоеше под терасата й
- Как го правиш? – попита Алекс като опитваше да спре напиращия в нея страх . Как успяваше всеки път да изникне от нищото и да я стресне.
-Кое? – вдигна ръце той сякъш са го пипнали за нещо
-Да ме стреснеш – сложи ръце на терасата тя
-Какво съм виновен , че всеки път витаеш някъде . Хайде ела
- Не късно е – отсече Алекс
-Ама ти наистина си труден характер – опита да я разсмее Кристофър
-Така ли мислиш? – погледна го Алекс с вирнат нос
-Ами да ..докажи че не си
-И как ?
-Ела с мен
-И какво ще докажа така?
-Ще приемеш да се разходиш с мен – той се усмихна
Алекс се усмихна , махна му и след секунда беше при него. Двамата вървяха по брега и разговаряха , смееха се.
-Венесуела значи?– Кристофър вървеше до нея и посегна да хване ръката й -Какво странно има? – инстинктивно тя дръпна ръката си
-Просто така. Защо си тръгна?
Александра погледна океана. Защо се надяваше , че повече няма да се налага да говори затова .
-Хей добре ли си? - загрижено попита Кристофър
-Да , просто необичам да говоря затова и то с непознати
-Ау това заболя – скръсти ръце той
-Прости ми , но почти не те познавам – погледна го тя с тъга в очите.Полека тя започваше да се отпуска пред него. Нещо я караше да свали преградата , която бе изградила.
-Знаеш всичко.От тук съм , никога не съм напускал това място .. обичам историята и футбола
-Какво знаеш за историята на този град? – попита Алекс
- Нищо... – изведнъж Кристофър стана сериозен
-Криете нещо – Алекс пак стана подозрителна
И той и леля й , дори Валерия криеха нещо
-В този град има забулена тайна и аз ще разбера – стана нервна, забърза крачка към дома си . Неискаше да знае повече ...
-Алекс чакай – Кристофър тръгна след нея и улови ръката й – Спри за момент
-Не , пусни ме. Докато не ми кажеш какво знаеш не ме докосвай – Алекс опита да се отдръпне от него но неуспя
-Успокой се.Какво..? Защо мислиш,че има нещо?
-Не съм идиот Кристофър.Аз съм историк като мама...винаги се осланям на факти и интуицията си.Имам достатъчно доказателства за да съм сигурна в тайната на това място..
-Какво имаш? – хвана той раменете й и я разтресе
-Не , няма да узнаеш докато не ми кажеш ти....
Кристофър стоеше пред нея и я гледаше в очите.Луната се отразяваше в тях , вятъра си играеше с косата й ...а водата миеше краката им.Той бавно се приближи към нея и нежно целуна устните й.Първоначално Алекс опита да се отдръпне , во той я притисна към себе си.Едната си ръка сложи на талията й , а другата зарови в косите й. След секунди съпротивата на Алекс стихна и тя се отпусна в ръцете му... Но те бяха студени .
Сутринта Алекс се събуди спомняйки си снощната разходка и...последвалата я целувка . Какво й ставаше? Нима харесваше Кристофър?...Тя дори не го познаваше.Бяха се виждали само няколко пъти...и макар той да казваше , че учи история досега не го бе виждала в часовете .Нещо обаче в него я привличаше .Тя мислеше затова докато вървеше към университета...
Влезе в стаята и седна до Валерия...Но неспираше да мисли за тайната и за снощната случка на плажа...
-Алоо...земя вика Алекс – Валерия се опитваше да привлече вниманието й – Къде си?
-Тук..просто се замислих – Алекс извади учебниците си – Познаваш ли момче на име Кристофър?
-Него ли? – посочи Валерия вратата на която стоеше Кристофър.Алекс кимна потвърдително , но в гърдите й се надигна чувство което я плашеше.
Кристофър влезе , поздрави колегите си и седна до едно момиче , чиято слава Алекс знаеше отлично
-Какво за него?-попита Валерия
-Ъъъ..нищо просто питам – отвърна Алекс без да откъсва поглед от двойката пред нея ...
След часа Алекс забърза да излезе . Крис дори не я поздрави.Какво си мислеше тя?Ядасваше се сама на себе си..как можа да му позволи да я целуне. За него щеше да е поредната.
......................................................................................................
-Тя знае нещо!
-Но какво?
Не ми каза със сигурност , но подозира...
-Опитай да разбереш
-Трудно ще ми се довери
-Опитай...говори с леля й