Бара на плажа

Това е бара на плажа

Когато се събудих, реших да се разходя до плажа. Намерих плажната чанта,новите червени бански и плажната рокля. Сложих в чантата плажно олио, кърпата ми пари, една бутилка вода, ключовете от колата и се запътих към плажа. Качих се в колата и я подкарах. Когато стигнах до плажа отидох на бара, защото нямаше свободни шезлонзи. Седнах и си поръчах коктейл. До мен седеше някакво момиче, беше странно. Всъщност видях нещо странно в него. То преливаше от енергия. Усетих и симпатия.
-Заповядайте шейка-каза бармана. Така се стреснах,че ми идеше да изкрещя. Обърнах се и отпих.

Днес беше много отегчаващ ден..Тръгнах към плажа и реших да се отбия на бара. Момичето до мен изглеждаше доста ...уплашено.... но от какво?Не бях толкова страшна,или по-скоро наистина бях.
-Здрасти
Казах и се обърнах към момичето.

Опа...Момичето взе,че ме заговори...
-Здравей!
Усмихнах се с 300 карата усмивка
Незнаех какво да кажа, затова просто я попитах как се казва..

-Емили,а ти?
Промълвих точно когато бармана ми даде водката.Имаше нещо странно в този вампир,това май беше че я уплаших.Рядко срещам вампир който да се плаши от мен,не че Елена не се изплаши когато ме видя за първи път,но това е друг въпрос./

Аз съм Каролайн,приятно ми е.
Какво води вампир като теб в това затънтено градче? Красивата гора?
Не исках да се заяждам, но наистина...Какво прави толкова странен вампир тук?
Емили имаше много плашещ стил. Вървеше малко към наркоманския,но ми се виждаше АДСКИ забавна и не исках да пропилявам такъв шанс, защото това беше първото момиче с което се запознах.

-Ми аз и преди бях тук,но накрая си тръгнах.
Казах и изпих и последната капка от бутилката.
-А се върнах с надеждата че още ще са тук и старите ми приятели..
-Ами теб?
Попитах и погледнах бармана с поглед който значи "знаеш че трябва да донесеш още".

-А,ми, незнам...Аз бях превърната на 21,а дотогава живеех по квартири. След това започнах да се местя, когато най-накрая намерих това градче. Тук обаче има много от нашия вид!...Искаш ли да се преместим на плажа...Все пак не искам да ме помислят за луда!

-Защо пък да те помислят за луда???
Сигурно защото стои с мен и отгоре на всичко продължава.
-Изчакай малко.
Казах и тръгнах към тоалетната.Трябва да променя външния си вид..

-Няма проблем!-Казах аз с изкуствена усмивка.Тя сигурно не ме разбра правилно... В началото тя ми изглеждаше много странна, но сега вече ми е приятна! Не исках да я нараня. . Дано да не ми се е убидила. Какво ли си е помислила?
Обърнах се назад, огледах се и видях 2 свободни шезлонзи. Зарадвах се! Щях да хвана тен! Завъртях се и набързо изпих шейка. Взех си чантата и се запътих към шезлонзите. Дали Емили щеше да ме види? Реших да кажа на бармана да й каже, да дойде при мен. След като му го казах, се затичах към шезлонзите, като малките деца, които се надбягват кое първо ще стигне до майка си. Опънах кърпата на единия, който беше на слънце, а другия, сенчестия, оставих за Емили...не бях сигурна дали носи пръстен...

Не намирах начин по който да не съм страшна.Излязох и забелязах Каролайн на един от шезлонзите.Отидох при бара и си взех бутилките водка и се запътих към шезлонзите.
-Най-накрая някой се освободи..
Казах и въздъхнах.

-Да,наистина!-казах и се обърнах към нея, нарочно, за да видя дали носи пръстен. - Та...На колко години си?-попитах заинтересовано.-Аз съм на 124.
Не обичах да говоря затова, но знаех, че всеки би искал да ме попита.
Тя ме погледна, потдигна едната си вежда и ми каза: