Имението на Емили

Стигнахме.Още нямаше никой но имах усещането ще ей сега ще изкочат отнякъде. Изчакахме малко и забелязах някаква фигура идваща към нас.Май беше Елена ли ми се струваше че изобщо идва някой.

-Здравей....Пристигнах. Съжалявам, че се забавих. Трябваше да купя едни неща от магазина. Изпуснах ли нещо?
Трябваше да купя някои неща. В интернет бях чела за една лесна магия. Може би трябваше да опитам да я направя. Беше лесна. А днес беше денят. Веднага след като си отита ще я направя. А сега да се върнем тук, където са всички.
Дойде ли мистичният рицар вече? - попитах я аз и се усмихнах...
В момента, в който я попитах видях, че се приближаваше едно момче. Кое ли беше то? Струваше ми се непознат.

Закъснях. Отново. Чудно, защо закъснявам, винаги когато бързам. И най накрая пристигнах. Боже, къщата беше огромна. Наистина огромна. А на входа - непознатата красавица. Дори не я познавах още, а се озовавам в тях. Доближих се до нея и хванах ръката й.
- Дженсън. Приятно ми е. -добрях устни до нежната й кожа.

-Дойде.
Казах и въздъхнах.Бони май не се сещаше че това е този на който трябваше да му хваща ръката или поне нещо такова.
-Бони..това е той..
Прошепнах и тя съвсем смени физиономията си.

- Емили. -каза с лека усмивка. Приятелката й, която стоеше до нея ни спогледа.
- Е, страхотно. Тук е огромно. -огледах се.- Идеално!
Влязохме вътре. Наистина ми хареса. Музиката бучеше в ушите ми.
- Един танц, милейди?

Бони още беше с тази физиономия която приличаше на "абе какво трябваше да му правя?".А и аз още седя на теорията че е гледала сама на себе си,или изобщо неможе много много да вижда или по-точно да "гадае".Избщо не обърнах внимание на Дженсън,вместо това всех телефона си и тръгнах да звъня на Елена,щеше да закъснее включи се гласова поща..

Вече почти всеки беше дошъл. Сега трябваше да открием красавеца.
Взех ти телефоно и писах СМС на Емили, който гласеше: "Време е да действаме. Видя ли някъде момчето? Трябва да го открием."
Дали не беше възможно вече да съм го била видяла? Сега беше време да разберем.

Бони ми прати СМС,ооще не се беше осъзнала че това е той.Реших да и пиша пак СМС:Той е единственото момче на партито...Пак отидох до Бони и я побутнах да направи нещо.
-Получи ли СМС-са??
Попитах и пак се огледах.


П.П Рп-то продължава и днес

-Да...Сега отивам при него да се запозная....Да видим какво ще стане.
Бързо се запътих към него, Той беше до голямата маса, където бяха наредени питиета. Взех си нещо за пиене и му казах само едно ''Здрасти''.

Реших да и пиша СМС:Ами ако не е той??Просто ще е загуба на време..Отидох до тях и се усмихнах.
-Е,какво правите??
Това беше най-най-фалшивата усмивка която бях правила.

Седнах на голямата маса, където бяха наредени питиетата. Едно момиче с дълга кестенява коса се запъти към мен.
- Здрасти.-каза ми.
- Здрасти.-отговорих.
В това време дойде и Емили.
- Е,какво правите? -усмихна се, но си личеше, че усмивката е фалшива.
- Ами, щяхме да си бъбрим...може би. -изръсих.

- Казвам се Бони. - казах аз на момчето и му докоснах ръката. Приятно ми е да се запознаем.
Веднага щом докоснах ръката му, видях нещо. Но не бях напълно сигурна какво. Този път светлината не беше същата. Какво ли означаваше....и аз не знаех. Но имаше момиче...И мога да кажа, че много приличаше на сесра ми...
Хей...Емили ще може ли да дойдеш слем до горе за малко?- обърнах се към Емили и й направих жест с ръката. Съжалявам, че ще те оставим сам, но ще бъде само за малко.- обърнах се към ммчето, чието име още не знаех.

Качихме се горе и веднага я запитах.
-Какво видя??
Попитах и бързо я погледнах в очите.
-Нещо свързано с мен??С теб??С някой друг??
Въпросите излизаха толкова бързо от устата ми че даже Бони не можа да насмогне да отговори.

- Почакай, почакай....забави малко темпото. Видях нещо, но....не знам какво. Не беше това, което видях когато докоснах твоята ръка. Да...имаше момиче, но останалото не беше същото. Ако искаш да сме сигурни трябва да отида за бързо до баба. Искаш ли да узнаеш или не? - попитах я аз.
Вчера докъто бях на гости при баба видях някаква много стара книга в библиотеката. Това беше книга с магии. Малко странно....но да. Книга с разни заклинания. И мисля, че имаше едно заклинание точно за нашия случай. Сега трябваше по-най бързия начин да отига да баба и да взема книгата. Нямаше време за бавене. Магията можеше да се прави веднъж на 2 години. И точно днес беше денят.
Ееее...искаш ли го?

-Добре,но много не помня къде живееше...
От ума ми съвсем се беше изтрило мястото където тя живееше.
-А сигурна ли си че ще проработи?
Казах и я погледнах.
-Ами ако не стане?
Беше н-а-п-ъ-л-н-о възможно да не стане..

- Аз помня къде живееше. Но ти слизай доло и стой при момчето.
Все още не знаех името му.....
-Иии.. не се тревожи трябва да проработи. А сега нямаме време за губене.
Бързо слязохме долу. Аз взех чантата си, дори нямах време за да облека якето си...Взех ключовете и тръгнах....Когато стигнах до вратата се обърнах към Емили и й казах :
"В никакъв случай не пускай момчето да си тръгне!"
Затворих вратата и запалих колата. Тръгнах...Трябваше да бързам, в никакъв случай не трябваше да закъснявам.

-В никакъв случай не пускай момчето да си тръгне!
Извика Бони когато излезе.Да го пусна да си тръгне??Не съм чак толкова тъпа.. Минаха 10 минути,но Бони я нямаше.Реших да и пиша СМС:Бонии ако не дойдеш по-бързо няма да успея да го задържам още!!.

Изведнъж телефона ми звънна. Получих СМС. Беше от Емили. Казваше, че трябва да се върна бързо. Бъзо започнах да й пиша и аз СМС. Написах й: "След малко идвам. Намерих книгата, но ще ни трябват някои неща. Трябва да мина да ги взема. Освен това ни трябва косъм от косата на момчето и няколко капки от неговата кръв. Можеш ли да ги вземеш?"
Тези неща бяха много вазни. Без тях нямаше как да успеем.

Веднага се заех.Приближих се до Дженсън и се направих че без да искам го порязвам на ръката.
-Съжалявам.
Казах и бързо прибрах капките и косъма..

Емили дойде. Беше взела всичко необходимо. Качихме се горе в стаята й. Извадих свещите от чантата ми, както и всичко необходимо. Харедихме свещите в кръг и ги запалихме. После сложих косъма на момчето и един на Емили. Също така и сложихме кръвта на мястото й. Загасихме светлините. Отворих старата книга и произнесох едно заклинание. Свещите започнаха да горят по-силно. Тогава получих видение. Видях момчето заедно със сестра ми. Е..какво по-сигурно от това. Той беше момчето... Нямаше вече съмнения...Но аз дълго мълчах. Не казвах нито дума. Ясно бях изпаднала в транс. Емили ме побутна и аз се съвзех.
- Той е. - това беше единственото, което казах.

На Бони и стана нещо,сякаш заспа.Реших да я побутна.
- Той е.
Каза тя и се съвзе.Погледнах я тъпо.
-Сигурно ли е вече??
Попитах и продължих да я гледам.

- Да. Сигурно е! - казах й аз със сериозен тон.
А сега ако искаш отивай при него.
Първат ми истинска магия. Дали значеше нящо? Възможно ли е да съм вещица, а не медиум, защото медиумите не могат да правят магии? Но по-страно беше, че открих тази книга при баба. Какво ли общо имаше това? Да не би и тя да е вещица и през цялото време да е знаела? Имаше само един начин да разбере....Трябваше да отида пре нея и да я попитам.
- Емили аз отивам при баба. Не знам колко ще се бавя. Има някои неща, които искам да разбера.- казах й аз. Отивам да си взема някои неща и тръгвам. Чао.

Бързо се върнах долу но него вече го нямаше,май бях закъсняла..На вампир му става скучно сам.Седнах на стола и се загледах в стената,май тази вечер нямаше да има нито вещица нито вампир.Погледнах през прозореца и видях Бони да се отдалечава..