Гората

Ето я гората

Реших да отида да се разходя в гората..По едно време чух шум от някъде но неможех да определя откъде,след 1 минута отнякъде изкочи Елена.Не мислех че се е върнала в Мистик Фолс но ето че е тук!!Точно на 4-5 метра пред мен.
-Елена??
Погледнах я учудено..

-Емили!!Не мога да повярвам!!И ти ли се върна?
Да,това беше Елена.Явно всички се завръщаха в Мистик Фолс..Запътих се към нея и я прегърнах.
-Ами да,реших да се върна откъдето съм дошла..

-Понякога просто ти се приисква да се върнеш..
Казах и въздъхнах.Тръгнахме из гората.
-Е,да се е случвало нещо интересно с теб?
Попитах и я погледнах.

-Еми не,всичко се повтаря и повтаря..
Въздъхнах и продължих:
-Сякаш участвам в един филм много пъти,но понякога леко филма се променя..
Отново въздъхнах и спрях на място..

Времето беше прекрасно,валеше дъжд..Е,за някои други вампири или хора не е много да стоиш под дъжда,но аз не съм от тях.Бях легнала на тревата гледайки мрачното небе,като с всяка секунда всяка специално за мен дъжда се усилваше и ставаше по-мрачно.Беше тихо до момента в който усетих нечие друго присъствие..

Най-сетне заваля дъжд. Чаках го от векове. Не знам защо, но точно докато валеше успявах да събера мислите си. взах си якето и тръгнах към гората.
Като пристигнах, въдях червенокосо момиче, легнало на земята. Носеше къса рокля и черни токчета. Лицето й беше обляно в странен грим. Ето едно момиче с откачен вкус. Идеалното прикритие на тъжно лице. Но за това нямаше как да знам. "Ех красив вампир" казах си и легнах до нея. Знаех, че е наясно с присъствието ми, но продължава да гледа към мрачното небе.
-На спокойствие, а?-изръсих, като я погледнах подозрително.

-Ако може да се каже така..
Казах и въздъхнах,вече щях да откача ако това беше поредния вампир който ще ме помисли за наркоманка,не разбирам какво ми е странното.Каролайн направо изглеждаше сякаш всеки момент ще я заколя и тя ще побегне с всички сили,но тя не беше единствената вече бях минала по пътя на мислите"Много исках да те питам нещо,ти наркоманка ли си??",а най лошото е че са ми го и казвали..

-Ако може да се каже така... -въздъхна.
Това е първия вампир, който срещнах в града. Ако всички се обличаха така...щеше да е идеално. Жалко, че никак не изглеждам добре, облечен така. Е, все пак имах подсъзнание. Никой не може да ми каже какво да мисля. Почти. Обикновено денят ми протичаше в мисли как да се самоубия, ще мога ли да си прережа вените с изтъпяло ножче за бръснене и подобни.
-Готин стил! -заявих и седнах по турски. Извадих кутия цигари - наполовина пълна, запалих една. - Цигара? -попитах.

-Не,днес не е ден за пушене,иначе за стила сигурен ли си в думите които каза??
Щях да съм голяма късметлийка днес,ако никой не ме помисли за луда,или проблема беше че днес това беше единственото същество което виждам.Последно време никъде не бях виждала вампир който да ме изгледа странно.

- Определено съм! -казах и отново легнах на превата. От устата ми излизаха сиви облачета дим.- Стои ти страхотно. Щуро и откачено...харесва ми. Много...ми харесва. -наистина бях откровен. Една от чертите в мен, които харесвах.
- Защо...само аз ли мисля така....Нали знаеш, че въобще не е яко да си като другите...? Лично аз подкрепям различния стил. -въпреки, че моя въобще не е различен.

п.п.-сори, ама треа тръгвам...довечера или утре продължение...?

-Според мен не е много умно да се обличаш като всички други,но на който каквото му харесва..
Казах и се огледах,небето беше започнало да стана пак светло.
-Знаеш ли защо винаги когато искам да е мрачно става тъмно??


П.П Довечера

- Знаеш ли, защо винаги когато искам да е мрачно, става тъмно? -продължи да гледа към небето.
Всъщност...за пръв път чувам нещо подобно. Скръстих лакът, като подпрях главата си на него.
- Не. Защо?