Водопада

Това е водопада

Най-накрая стигнахме водопада.Не мислех а побързах да седна на камъка на средата му.Целия ми грим се размаза и заприличах съвсем на извратен наркоман.
-Е,кажи някакво видение за мен..
Казах и я погледнах предизвикателно.

-За теб??? Дай си ръката.
Емили си подаде ръката. Докоснах я и още с докосването видях силна светлина и едно много красиво момче. Не се различаваше много, но все пак разбрах какво означаваше. Усмихнах се...
- Е...кажи какво има! - запита ме тя.
- Виждам много силна светлина.- започнах да и обяснявам. Освен това виждам момче. Много красиво при това. Според мен това означава любов.

Погледнах я отчаяно.
-Сериозно ли мислиш че някой ще се хване с мен???
Попитах и я погледнах.
-Трябва доста да е ...

-Да е...красив. И при това е умен. - довърших й изречението.
Ти го заслужаваш. Заслужаваш най-доброто. Освен това на теб ти няма нищо. Чакай....сега виждам, че с него ще се запознаете в най-скоро време. Може дори вече да се познавате. Какво мислиш? Има ли вече някого?

-Сигурна ли си??
Попитах и я погледнах отегчено.
-Да не би да си видяла нещо за себе си??
Беше напълно възможно..А и сигурно е за доста в бъдещето..

- Не. Не. Това не е за мен. Аз докоснах твоята ръка. Това е твоята съдба.
Напълно сигурна бях, че това се отнасяше за нея. Та нали аз докоснах нейната ръка. Това беше нейното бъдеще. Очакваше я любов. Беше сигурно.
Напълно сигурна съм в това. - продължих аз. Та...нещо ново да ти се е случвало скоро?

-Само това че срещнах едно момче нищо друго..
Момче..тя ми говорише за момче,но едва ли щеше да е той..
-Сигурно говориш за бъдещето защото имам повече време отколкото ти.
Казах и я погледнах.

- Ооо...значи момче. Какво стана. Нещо интересно...? Сигурно ще е той.
Това сигурно беше той, но не бях сигурна. Може би ако осъществя някакъв контакт с него, само едно докосване и щях да разбера...
Може ли да се видим с него някой път. - продължих аз. Мисля, че ако осъществя контакт с него, дори и за малко, и ако видя същото нещо, значи е той. Но само ако ти си съгласна.

-Добре...
Боже..как се казваше??Бях забравила името му.
-Само че не помня името му..
Казах и въздъхнах тежко.

-Хей...Нали днес щяхме да се събираме у вас? Той може да дойде. Ти само се оглеждай за него.
Чудесно щеше сестра ми най-после да си имаше приятел. Досега винаги се разделяше с момчетата, които бяха с нея. Дано само да не я разочароват.

-Ами да..и трябва да го попитам за името му.
За първи път забравях име .. и то на момче.
-Ще изчакаме всички които се очаква да дойдат ии...
Казах и тръгнахме към къщата ми.

Вече знаех всичко. Аз бях вещица. Баба ми също е била. Бях доста изненадана. Трябваше да си събера мислите на една място. Сетих се за водопада и отидох там. Седнах на земята и се замислих. Вещица?! Как е възможно?
Без да се усетя до мен се приближи момиче. Ня го познавах. Ясво беше нова.

След като току що пристигнах в града реших да го разгледам.Купих страхотна къща и излязох навън.Открих път към водопад.Страхотно обичах водата.
Там видях едно момиче..не изглеждаше много голяма..не и повече от мен.Приближих се бавно
-Здравей - усмихнах и се леко

- Здравей...- отвърнах аз на непознатото момиче.
Явно си нова тук...Досега не съм те виждала. Между другото казвам се Бони, а ти?
Момичето изглеждаше много красиво и мило. Допадна ми веднага...

Тя веднага позна че съм нова в града
-Да току що пристигам - усмихнах се
-Казвам се Валерия, приятно ми е Бони - изглеждаше много мила..можеше да ми бъде приятелка
-От града ли си?

-И на мен ми е приятно. И да от града съм. Добре дошла тук. Дано да ти хареса.- държах се мило с Валерия, макар мислите ми да бяха на съвсем друго място. Все още мислех за това, че съм вещица....После трябваше да се обадя и на сестра ми. Трябваше да й разкажа всичко. Но как да й разкажа като дори аз не знаех какво ставаше с мен.
-Е...познаваш ли вече някого от тук? - попитах я аз.

-Благодаря за посрещането - продължих да се усмихвам но в ума ми блуждаеше друго
-Ъъ не всъщност ти си първата която срещам . Пристигнах преди час и до сега оправях къщата която купих .... - загледах водопада.Дали легендите за това място бяха верни
-Сигурно е страхотен град

- Да, града е страхотен....Само си пази гърба вечерта...- сигурно това прозвуча странно, но беше добре да го знае.
Дано не съм те уплашила...*засмях се*. Със сигурност ще си прекараш страхотно. Ако искаш може да отидем у нас? Ако не ти се стои тук. - на мен лично не ми се оставаше много тук...и аз не знаех защо.

Вярно беше, но тя небе наясно че знам за какво говори
-Нинай малко....предполагам че вечер е опасно като навсякъде...
Предложи да отидем в дома й...явно не и се стоеше тук
-Ами добре нямам против води ме - погледнах към нея...неее не е като тях

- Добре. Хайде да тръгваме.- казах аз.
Станах от земята. Изтупах си дънките. Малко се бях намърсила където стоях на земята.
-Аз съм с кола. Тя е паркирана наблизо.- продължих аз...
Огледах се наоколо и тръгнахме по тясната пътека водеща към пътя. Където беше паркирана колата ми.

Тя беше с кола.
-Аз също тръгвай ще карам след теб
Качих се в джипа и тръгнах след нея

пп:пиши у вас направо