Кафенето

Това е кафенето

Реших да изляза.. Първото място, за което се сетих беше кафенето. Не знам точно защо... Имах някакво предчувствие, че там ще се случи нещо. Взех си якето и чантата, запалих колата и отидох...Странно...някаше никого, който да познавам...или имаше, но не ми се говореше с тях..
Седнах на една от масите от дясната страна. Взех си едно кафе, докато чаках нещо да се случи. И тогава дойде...

Толкова много светлина,не че ми пречише,ужасяваше ме даже ме ужасяваше.. Забелязах Бони в кафенето..
-Здрасти...
Казах и седнах до нея.

- Здравей.. - отговорих й аз. Беше Емили. Сестра ми.
Къде се беше изгубила цял ден? Никъде не можах да те видя.
Странно беше, че цял ден не можах да видя никого. Всички имаха някъкви задачи...

-Еее,какво става?
Попитах и я погледнах,изглеждаше доста отегчена..То кой не беше??Днес всеки имаше някаква работа,а други си измислят причини за да не се видят с "наркоманката".Не се наистина съм наркоманка,просто всички го мислят..

- Добре...ще ти кажа, но обещай, че няма да се смееш...
Досега никой не знаеше че имам някакви сили. Емили беше първият човек, с когото щях да споделя тайната си. Тя трябваше да знае.
- Също така искам да ми обещаеш, че няма да казваш на никого. Нали? - казах й аз с много сероизен тон.

-Добре..
Охх,това звучеше досадно,сякаш ще ми казва нещо несериозно с сериозен тон>
-Каквото и да е едва ли ще е много интересно.
Въздъхнах и завъртях очи...

- Мисля, че съм медиум...И треди да кажеш какво и да е..нека първо да ти обясня.
От няколко седмици все получавам видения, предсказания. И всичко това след това става реалност...
Днес видението ми беше много странно. Никога до сега не ми се беше случвало нещо подобно. Имам предчувствие, че този град ще се промени изцяло.

-Изцяло в смисъл че всички ще станат зомбита и ще изпотрошат всичко или че ще падне метеорит който да ни премаже?
Едва ли беше едно от двете но щеше да е близко.
-Или просто вампирите ще започнат да се размножават по-бързо.
Не че не го правехме,просто адски по-бързо

- Не знам какво ще се случи...Но малко се страхувам...
Дали въобще имаше повод за паника. Дали не беше възможно да е нещо добро. Чак сега се сетих, че може и да има втори вариант...Но както и да е...
Е искаш ли да отидем някъде другаде? - попитах я аз. Това място е някакси подтискащо...

-Лично аз предпочитам това с размножаването.
Въздъхнах и продължих..
-Ами ако искаш на водопада??
Попитах и се изправих.

- Хайде. Да отиваме.
Взех си чантата, оставих парите за сметката и тръгнахме.
Все още имах някакво чувство...не знам какво..но искаш да се освежа, да се развеселя.